Съдържание

Из „жетварски песни“

* * * Ясно слънце грее, златно жито зрее, лек ветрец повява, нива разлюлява, в нивата жетварки, весели другарки, в клас до пояс тънат, златно жито жънат. Първа е Росица, като соколица, най-лична жетварка, в ръце с паламарка, зряло жито жъне, сладки думи рони, стройна снага кърши, с кърпа чело бърши, буйна коса вее, кърска песен пее: „Карайте, жетварки, весели другарки, пладне да догоним, нива да пожънем! Лани бях самичка, като кукувичка, девет дена жънах, нищо не пожънах, а сега с другарки, весели жетварки, ден до пладне жънем – няма що да жънем! Нивата свършихме, остри сърпи свихме. Хайде, сега бърже снопе да се върже, и да се не бавим кръстци да направим, кръстци и петини, та кой тука мине, три дни да се чуди на жетварки луди!“ * * * Кой ще ви полива, какини гиргини, кой ще ви погали бухналия цвят? Кой ще ви откъсва с весели ръчички и ще ви дарява на размирник млад? Златно зърно ронят ниви прегорели и за сърпа плаче легналата ръж! Луди полудяха люде ранобудни, в село не остана, булка, нито мъж. Сваляйте, гиргини, цветчета засмени да ви разцелувам за последен път, че ме луда жътва чака във полето, в хлебодатен пламък нивите горят!
Добавяне на коментар
captcha