Съдържание

Апокалипсис

Каква съдба горчива: разруха, срив, разпад! България погива. Вилнеят мор и глад! Земята – погрозняла. че без стопанин драг, последно зрънце дала, потъна в буренак. В душите и сърцата – нерадост и печал! Ограбена хазната. Народът – опросял! Неутешими плачат съсухрени лъки и мъртви риби влачат отровени реки. Посърнал е Балкана без пойни гласове, че пиле не остана във болни лесове! И сякаш иде адът и краят на света, че от небето падат облъчени ята. Върховният – Човека, греховен, грохнал, слаб, брал жал тринайсет века, подлага длан за хляб. Трепери сиромаха пред зимния повей с библейската уплаха дали ще оживей! Кой Демон ни наказа, че ни отне Христос и ни опи с омраза, ненавист, мъст и злост! Пророк Иеремия с разплакани очи, със плач те молим ние: „Ела ни оплачи!“ 1996 г.
Добавяне на коментар
captcha