Съдържание

Спомен за мама

Ах, каква цветарка беше мама! И какъв човек! Каква душа! Ако кажа, че във село няма като нея, май не ще сгреша! От Великден чак до късна есен със любов отглеждаше цветя – заран ги поливаше със песен, вечер с тях раздумваше се тя. Карамфили, рози и лалета, и зюмбюли с поглед ясносин, здравец и камбанки покрай плета, пред герана – ружа и бял крин. С пурпурна усмивка засияли, нямаха цветята чет и брой. Белите гиргини избуяли надвишаваха човешки бой. А градинката не бе голяма, но отрупана със цвят до цвят. Всички в село казваха за мама: „Да е жива и халал ѝ свят!“ Мине ли момче или момиче и я поздрави със „Добър ден“, ще го спре тя и ще го закичи с бяла ружа или с гюл пембен. Солунските братя ли прославят с майски песни в празника ни свет, нейните цветя ще украсяват скъпия светителски портрет. За венец ли на мома сгодена, за смъртник дотрябват ли цветя: „Бягайте, деца, при баба Пена! Тя ще ви оправи! Само тя!“ И цветята – едри и бухлати – къса тя със радост и любов. Със сълза смъртника ще изпрати, годениците – със благослов! ––––––––––––––––––––– Минаха години оттогава, повилнял животът ни разтри: мен захвърли в градската гълчава, другаде пък двете ми сестри. С бели власи над кахърно чело, роден кът спомнѝл, виновно плах, път обратен ме отведе в село, там пред бащиния праг аз спрях. Гледам: къщичката се срутѝла, дворът ни тревясал! Пущинак! Няма я старицата ми мила, ни градинката със грейнал мак! Няма ги сребристите гиргини, ни трендафилите с едър цвят! От обрасли в бурени руини вей печал, безмълвие и хлад! Няма го и къщният пазител – Мурджо наш със белия синджир! Глъхне моята света обител! Свят отминал спи във вечен мир! ––––––––––––––––––––– Где си, моя свидна, родна соба? Где сте, мили мамини цветя? Мама е отдавна вече в гроба! Ах, каква цветарка беше тя!
Добавяне на коментар
captcha