Съдържание
Защо не пишеш?
Защо не пишеш? – питат ме другари.
Защо не пишеш? – съскат врагове.
А аз мълча. Мълчи и с мен България,
затрупана с лавина стихове!
Да пиша ли? Защо ли, за какво ли?
И за кого да пея песни аз,
когато, цял потънал във неволи,
един народ край мен ридай на глас!
Другарите ми в лагери изгниват,
по тюрми други стенат в железа,
а трети към бесилото отиват,
отронили последната сълза.
Къде остана, хубава Българийо,
най-хубава от всичките страни,
със твойте волни, весели жетвари
низ дунавските житни равнини?
Къде са старите ти кръшни песни?
Къде е твоят прежен звънък смях?
Защо немеят широти небесни?
Защо не гука гълъб бял във тях?
От блудни синове опозорена,
ти днес със стиснати зъби мълчиш
и под гнета на напастта червена
във гняв свещен изгаряш и пламтиш!
Ала вековно иго преживяла,
ще надживееш ти и тез тегла!
И пак отново като птица бяла
ще полетиш с разперени крила!
1952 г.
Добавяне на коментар