Към приятеля

Приятелю със бели власи, меланхолично свел глава, защо загуби бодростта си и креташ днес едва-едва? Какво че тя е белоснежна, главата ти – глава на мъж, върни походката си прежна и като мъж докрай се дръж! Вдигни очи и виж как греят над тебе бистри небеса и как в безкрая зеленеят поля, окъпани в роса. На старчество не се отдавай и мисли тягостни пъди, с витални хора се сродявай, на бодрите другар бъди! Живей стремително и жадно, ликувай, радвай се и пей, и смях момчешки водопадно от устните ти да се лей. Дори и в делника празнувай, минути златни не губи, до сетния си ден – младувай, до сетния си час – люби! С дела и пориви лирични ти докажи на цял народ, че няма възрасти различни, а чуден, неделим живот!