Съдържание
Блага рана
на Мариана
Ах, защо те срещнах, Мариана,
и защо ме ти погледна с грях,
та в сърцето ми отвори рана
и по теб от обич полудях!
Много падах, страдах, любих, губих,
горест гълтах и горчилки пих,
а сега акъла си загубих
и комай централно откачих.
Но яви ми се небесна Фея:
„От такава болест не се мре,
ала оздравееш ли от нея,
може в миг сърцето ти да спре!
Тя живота радва и услажда
и дори старика прави млад.
С нея се човек отново ражда
и отново става по-богат!“
Каза Феята и в миг изчезна.
Тя дойде акъл да ми даде.
Беше нощ безлунна и беззвездна.
Бре, ами сега?... Какво?... Къде?...
И намислих, сладка Мариана,
накамарил ги деветдесет,
с твойта блага рана да остана,
да ги дотъкмя до сто и пет!...
Добавяне на коментар