Съдържание
Поетът
Умря поетът, тъжен и печален,
живял до сетен час на нож с властта,
затуй неопростен и непожален
набързо го заровиха в пръстта.
Угасна живият човешки пламък
в поетовата неспокойна гръд
и гробът бе затворен с тежък камък,
по-тежък даже от самата смърт!
Покой намери клетият във гроба,
завит със шепа топла родна пръст!
Затихна дивата книжовна злоба
над пресен гроб и скромен дървен кръст.
Но кратка беше радостта тогава
на властника насилник-мизантроп.
О, няма за поета-воин забрава!
За словото човешко няма гроб!
Народът тайно го задекламира,
стихът му като буря загърмя
и като стон от звъннала рапира
обходи вредом родната земя!
Но властникът, диктаторски ядосан,
светкавично издаде строг декрет:
да бъде мъртвият анатемосан
и всеки негов стих навред иззет!
И целият синедрион книжовен
се сбра на гроба на поета млад,
на деловит симпозиум върховен,
със обемист доклад и съдоклад.
А хората със змийските езици,
най-злите сред книжовния елит,
наречени не знам защо критици,
надминаха сганта на Баязид!
„Бездарник, епигон и подражател,
неволник, декадент и маниак,
злодумник, черногледец, отрицател,
злобар, клеветник, зъл народен враг!“
Обсипаха го с хулни епитети,
нарекоха го с грозни имена,
зачеркнат бе от видните поети
и беше обявен за Сатана!
Но в миг – о, чудо! – камъкът се пръсна:
из гроба зинал като из вулкан,
низвергнатият трубадур възкръсна,
от златозарна светлина огрян!
На камъка разпукнат той застана –
спокоен, величав, без смут, без страх,
не светеше в очите му закана,
презрение четеше се във тях!
Книжовните си съдници-влечуги
изгледа той със поглед строг, суров,
наведе се, поредом с хъс заплю ги
и път пое към звездния покров!
И оттогаз безсмъртен той не спира
над властните да властва и живей!
Народът го чете и рецитира
и стиховете му във песни пей!
1968 г.
Добавяне на коментар