Зима в нашенско

Вред постели бели стели белоснежна зима пак. Цели две недели мели бяло брашно – ситен сняг! С пресни преспи тя затрупва хлебороден роден край. Мама бял кравай разчупва с благослов за урожай! Бяла пустош е в полята. Студ земята е сковал. Глъхне в леден скреж гората. Звяр във дупка се е сврял. Нека ситен сняг се стели! Нека щипят мраз и студ! Бъчвите са напращели от тамянка и мавруд! Намирисва на суджуци и на точени кори. Родове с деди и внуци ще се сбират край софри. Хубавици тънкостволи изпод вежди стрелват плам. Някъде прасе се коли – май годеж ще има там! Ще се вдигат сватби тежки с бъклиците на уста. Смях и веселби младежки ще превръщат в ден нощта! Къщи ще се разлюлеят и от песни ще ехтят! Бузи ще поруменеят и очи ще заискрят! На земята ни прастара, под щастлив небесен свод, тъй живей и тъй я кара моят боголик народ! Все така от памтивека: сняг и смях, и вик в нощта! За какво живей човека, ако не за радостта!...