Съдържание
Зима в нашенско
Вред постели бели стели
белоснежна зима пак.
Цели две недели мели
бяло брашно – ситен сняг!
С пресни преспи тя затрупва
хлебороден роден край.
Мама бял кравай разчупва
с благослов за урожай!
Бяла пустош е в полята.
Студ земята е сковал.
Глъхне в леден скреж гората.
Звяр във дупка се е сврял.
Нека ситен сняг се стели!
Нека щипят мраз и студ!
Бъчвите са напращели
от тамянка и мавруд!
Намирисва на суджуци
и на точени кори.
Родове с деди и внуци
ще се сбират край софри.
Хубавици тънкостволи
изпод вежди стрелват плам.
Някъде прасе се коли –
май годеж ще има там!
Ще се вдигат сватби тежки
с бъклиците на уста.
Смях и веселби младежки
ще превръщат в ден нощта!
Къщи ще се разлюлеят
и от песни ще ехтят!
Бузи ще поруменеят
и очи ще заискрят!
На земята ни прастара,
под щастлив небесен свод,
тъй живей и тъй я кара
моят боголик народ!
Все така от памтивека:
сняг и смях, и вик в нощта!
За какво живей човека,
ако не за радостта!...
Добавяне на коментар