Съдържание

Пролет в Персин

Защо си, пролет, буйно разцъфтяла? Защо си, влюбен славей, тук запял? Защо си, горо, с листи зашумяла? Ти, Дунаве, от слънце заблестял? А аз в Персин, заточен със другари, тъгувам по далечен бащин край! В сърце ми мъка като въглен пари и мрачна мисъл паметта дълбай! Затюрмиха ни български тирани, слугари на московския деспот, защото не угасна любовта ни към роден дом, Родина и народ! Българийо, родила великани, прославена и в труд, и в боеве, ти плачеш днес, покрита цяла в рани, от подли и жестоки синове! И милиони хора в тебе плачат, със горък, кървав, еремиев плач! И милиони роби иго влачат в ярема на червения палач! Но иде, майко, иде вече краят на мъката под робския хомот, че буря страшна облаци вещаят, настръхнали под твоя небосвод! И с тази буря вихром ще отмине на болшевизма кървавият свят! Ще дойдат други, нашенски години, препълнени със радост, плод и цвят! Тогаз ела ми, пролет разцъфтяла! Тогаз ми, славей, клонче залюлей! И сред гората с листи зашумяла за щастие и обич ми запей!
Добавяне на коментар
captcha