Колет

Не може никаква утеха да сгрей каторжника злочест като получената дреха в колет от къщи с топла вест! Развил пакета с плетивата, ти радваш се като дете, че не плътта ти е съгрята, душата ти съгряват те! Чорапи, гугла, ръкавици и топъл, пухкав вълнен шал. В очите грейват две сълзици на скрита мъка и печал! И става ти безкрайно мило! И чувстваш се така щастлив! С която бил си под венчило, върви със теб, докле си жив! Над преждата главица свела, като мома над сватбен дар, тя в късни нощи ги е плела да стопли милия другар! И плела е и люто клела народни кървави врази, че върху бялата фланела личат нишани от сълзи! Догдето има чувства нежни и нежно слово „мили мой“, напразно вихри белоснежни заплашват с вълчия си вой! Докле в сърцата огън има и плам, и преданост до смърт, оставаш ти непобедима велика крепост на духа!