Съдържание

Земляци

Здрасте, Геле! Здрасте, Вуте! Как си? Де си? Що си? – рукнаха като градушка питанки, въпроси. Вуте Радин от Бояна с Гелето от Яна не видели се отдавна, влязоха във хана, на отморка-разговорка, с хубава черпушка, със мезенце от сланинка и със люта чушка. Не приседнал, Вуте окна първата пиячка – Дай от скоросмъртницата по една стотачка! Вуте рече, Геле рече, че като потече сладкодумна разговорка – не се спира вече! – Знаеш, Геле, я човек съм като вол работен, но останах недоделан, прост, слабограмотен. Вестници от дъжд на ветър ч˜та, препрочитам, та за некои нови думи сакам да те питам, думи трудни, съковати, грапави, чепати, що за мойта чутура са чужди, непознати. – Питай, Вуте! Я що зная, све че ти го кажем, ние сме си хора наши – нема да се лажем! – „Прогресивни“ и „наивни“ – що са и какво са? Баджанако зарад тех ме оня ден ядоса! – Па наивни са ония, що весден работят, „прогресивни“ – дето само дрънкат и ломотят! – Верно, Геле! У живото днеска баш така е: един буха като гламав, а па други лае! – Тая пасмина „марксисти“ – па они какви са? – Па това са чистокръвни братя с Кума Лиса: едно мислят, друго казват, а па трето вършат, с договорите държавни заднико си бършат! – Думата „активни“, брате, хич не я разбирам, зарад нея с чичо Коле често се препирам! – Па това са, Вуте, хора важни, със заслуги, затова сега живеят на гърбо на други! Със фашизмо са се били по гори, дерета и от мандрите са крали сирене с качета! Днес борбата си юнашка пак я продължават: на хартия се подписват – плата получават! – „Привилегированите“ – па они какво са? – Че ти отговорим компетентно на въпроса. „Привилегированите“ – па това са, значи, най-големите лежачи, търтеи-лапачи! Тука Вуте се изкашля, плюна тлъста храчка и поръча шегобийски третата пиячка: Я бе, младо! Я налей ни още по едничка да наквасим суо гърло – жъдена душичка! – Думата „социализъм“ много ме узори! Все за нея се приказва, пише и говори! – Само със две думи, Вуте, я че ти го кажем: те това е, дето викат „Мижи, да те лажем!“ – А каква е тая пуста дума „диктатура“? – Бухай здраво, стискай душа, трай и викай „ура“! – „Ленинизъм“, „комунизъм“ – тук че ти призная, що е и какво е, пусто, хич и не го зная. – Ей сега че ти го кажем що е и какво е: нема наше, нема ваше – сичкото е мое! – Верно, Геле! Баш така е! Виж ги маскарите! Май остана още да ни вземат и жените! С тия хора де че стигнем, чудя се и мая! – Трай си, Вуте, и кротувай! Че им видим края! – Чул те Господ с двете уши! Ха, дано сме живи, да се свършат мъки тежки, ядове горчиви! Благодарим, Геле, бравос! Мъж си ти бабанка! Ха, да му ударим още по една грозданка! И след петата им чашка аз напуснах хана. По-нататъка не зная с двамата що стана. 1970 г.
Добавяне на коментар
captcha