Съдържание
До сетен час!
Макар смъртта да дебне,
дълбоко скрита в мен,
към висини поднебни
духът е устремен!
Обичах синевата
със птичите ята
и юлската позлата
на зрелите жита.
Обичах и селяка,
отруден, благ и тих,
когото при атака
със стих аз защитих.
А после в огън газих
и спах в легло от лед,
но дума зла не казах,
макар злочест и клет!
С високи идеали
живях, летях и пях!
И мисля си, едва ли
бих оцелял без тях.
А затова, че страдах –
съдбата не проклех.
Каквото имах – дадох
и нищичко не взех.
С мечта недомечтана,
на истината роб –
такъв ще си остана
до сетен час, до гроб!
1979 г.
Добавяне на коментар