Ноктюрно

Кобна нощ. Разбуден, с капки пот на чело, мигом се намерих в детството си аз. Ти ли ме повика, мое родно село, или ми се стори маминият глас? Само в дни на горест в тебе се завръщам, запустяло мое дядово селце! Само в дни на мъка, мамо, теб прегръщам и целувам скръбно двете ти ръце! Тридесет години как си ти във гроба. Рано се помина. Бог да те прости! Аз живях нерадо – посред гнет и злоба. Скоро ще се видим. Чакаш ли ме ти? 1992 г.