Вечерна среща

Юлска вечер здрач разстила, в стаята полъхва хлад. Трийсет бели карамфила те очакват с аромат. Ето вече притъмнява, а уреченият час със секунди наближава. Тъй съм неспокоен аз! Ситните ти меки стъпки чувам още отдалеч. Цял потръпвам в сладки тръпки и смутен аз губя реч. Скръцва лекичко вратата – ето те при мене пак. Тишина. И в тишината ни обвива топъл мрак. Ти промълвяш мойто име, твойто дълго аз шептя, с мигове незабравими ни обнежва любовта. И тогава, о, тогава със небесен благослов чезнем в сладостна забрава, упоени от любов. Но ти трепваш закъсняла. Тръгваш. Шепот. Стъпала. И заръка при раздяла: „Утре вечер пак ела!...“