Съдържание
Вечерна среща
Юлска вечер здрач разстила,
в стаята полъхва хлад.
Трийсет бели карамфила
те очакват с аромат.
Ето вече притъмнява,
а уреченият час
със секунди наближава.
Тъй съм неспокоен аз!
Ситните ти меки стъпки
чувам още отдалеч.
Цял потръпвам в сладки тръпки
и смутен аз губя реч.
Скръцва лекичко вратата –
ето те при мене пак.
Тишина. И в тишината
ни обвива топъл мрак.
Ти промълвяш мойто име,
твойто дълго аз шептя,
с мигове незабравими
ни обнежва любовта.
И тогава, о, тогава
със небесен благослов
чезнем в сладостна забрава,
упоени от любов.
Но ти трепваш закъсняла.
Тръгваш. Шепот. Стъпала.
И заръка при раздяла:
„Утре вечер пак ела!...“
Добавяне на коментар