Съдържание

Гълъби

На дъщеря ми Звездомира
Преди вечерен сън с трошици посипвах чистия перваз и кацваха две сиви птици на него в утринния час. Те весело със човки чукат, боричкат се с любов навън и дълго галено ми гукат, и с песни будят ме от сън. И тия мили, кротки птици със мене свикнаха така, че вече ситните трошици кълват от моята ръка. Сега е май. Цъфтят полята. Трепти изгряващият ден. А гълъбите в синевата летят и връщат се при мен. Как искам да съм мирна, кротка и като гълъбите аз подир небесната разходка да кацам на щастлив перваз! Обичам тоя край, разбуден от полъха на пролетта, и гълъбите – символ чуден на кротост и на доброта! 1953 г.
Добавяне на коментар
captcha