Съдържание

Към поета

Стихът не е за празнословие създаден, ни за възхвала на диктатор разярен! Той трябва във сърцето ти да е изстрадан, за да разпалва във душите гняв свещен! А ти, самодоволен, дрънкаш златна лира и модно сплиташ от хвалебствия венец, но словото ти с раждането си умира, защото е без нерв, без пламък, без живец! По дяволите твоята книжовна мода и твойта златна лира с бледи стиховце! Сложи ръката си на пулса на народа и вслушай се как бий народното сърце! И щом прелее в тебе чудодейна сила, грабни перото и пиши, пиши, пиши! Пиши за напастта, Родината сломила, за мъката във милионите души! Пиши как властникът и ядовит, и злобен, почерни днешния и бъдния ни ден, как е работникът потиснат и поробен, селякът как е оскърбен, обезземлен! Пиши за падналите родни великани и за нестихналата всенародна жал! Пиши как гасне неживяна младостта ни и как народът е гробовно замълчал! Не е за пустословие стихът създаден, ни за възхвала на насилника злонрав! О, трябва той по ботевски да е изстрадан, за да разгаря във кръвта бунтовен гняв! 1979 г.
Добавяне на коментар
captcha