Скръбна песен

Приижда час печален на сетната разлъка. Животе мой страдален, ще те оставя с мъка! След мен ще има пролет и белоснежна зима, и смях, и птичи полет, но мен не ще ме има! Жита ще се люлеят във шир необозрима и славеи ще пеят, но мен не ще ме има! На рози ще ухае Родината любима. Сърцето ми ридае, че мен не ще ме има! Долита зов прощален: „Човече, спри! Заспивай!“ Животе мой страдален, постой, не си отивай! 1983 г.