Съдържание
Из „Прощално“
......
За мен под купола голям
на тая вис небесносиня
училището беше храм,
народна крепост и светиня!
И в нея влизах аз пречист,
смирен и със сърце готово
и с трепета на горски лист,
да не сгреша със взор и слово!
И не учител вътре бях,
не учех и не преподавах:
аз просто целият горях
и без остатък се раздавах!
Жив спътник бе ми радостта,
с наука чиста се опивах,
със нея срещах утринта
и с нея вечерта заспивах!
За труд човекът е призван!
В труда е само той достоен!
Аз дадох вече свойта дан
и си отивам тих, спокоен!
И в тоя час (о, час голям!)
на скръбни мисли и печали
аз се прощавам скръбно ням
със хора, знамена, скрижали!
Откъсват ме от свиден праг
годините със власт могъща
и аз не ще се върна пак,
тъй както младост не се връща!
Със всеки ден и всеки час
животът бавно догорява!
Какво че ще отмина аз –
България нали остава!
Добавяне на коментар