В здрачен час

На Дим.Иванов-Веженов

Във здрачен час да потъжим отново сбра ни дружба стара и тънка струйка къдрав дим проточи твоята цигара. Разстла се вечерен покой. Денят за отдих се прибира. И пламна в златозвезден рой пастта бездънна на Всемира. Есенинов тъжовен стих на руски тихом ти подхвана, а с топла глътка аз отпих искрящо вино от стакана. След хапка бял, препечен хляб ти с устни чашата погали и в стих със глас сподавен, слаб за първата любов зажали. Момичето със топла гръд в стиха за горест оживява. Ах, спомените как горят като разровена жарава! Пред виното – на скърби лек – тъгувахме по младостта си, а светеха със блясък мек във здрача белите ни власи. Цигарата изтля, угасна на Блок с безсмъртните слова: „И стало безпощадно ясно: жизнь прошумела и ушла!? 1982 г.