Съдържание
В здрачен час
На Дим.Иванов-Веженов
Във здрачен час да потъжим
отново сбра ни дружба стара
и тънка струйка къдрав дим
проточи твоята цигара.
Разстла се вечерен покой.
Денят за отдих се прибира.
И пламна в златозвезден рой
пастта бездънна на Всемира.
Есенинов тъжовен стих
на руски тихом ти подхвана,
а с топла глътка аз отпих
искрящо вино от стакана.
След хапка бял, препечен хляб
ти с устни чашата погали
и в стих със глас сподавен, слаб
за първата любов зажали.
Момичето със топла гръд
в стиха за горест оживява.
Ах, спомените как горят
като разровена жарава!
Пред виното – на скърби лек –
тъгувахме по младостта си,
а светеха със блясък мек
във здрача белите ни власи.
Цигарата изтля, угасна
на Блок с безсмъртните слова:
„И стало безпощадно ясно:
жизнь прошумела и ушла!?
1982 г.
Добавяне на коментар