Съдържание
На птиците завиждам аз
на Борис Аврамов
Една всевластна земна жажда
всекиминутно ни гнeти,
покой и радост ни изяжда,
лишава ни от висоти.
Че в битката за хляб вглъбени,
напрегнати и уморени,
не виждаме небе над нас!
На птиците завиждам аз!
Ламтеж за вещи, къщи, вили,
живот от блясък натeжал,
интериор, автомобили,
замайващ звън на жълт метал,
гастрономия, лукс, охолство,
власт, големство, самодоволство –
във плен сме ний на тая страст!
На птиците завиждам аз!
Изгубени в тълпи нестройни,
в безбройната човешка гмеж,
вървим тревожни, неспокойни,
с потиснат трепетен копнеж.
А висне върху нас незрима
прнудата неотменима
на грозна деспотична власт!
На птиците завиждам аз!
Стопили сетните си сили
във труд убийствен и недраг,
безкрили, клюмнали, унили,
във гъстия вечерен мрак,
по пътища едни и същи
завръщаме се късно в къщи,
за да заспим в среднощен час!
На птиците завиждам аз!
1972 г.
Добавяне на коментар