На птиците завиждам аз

Една всевластна земна жажда всекиминутно ни гнeти, покой и радост ни изяжда, лишава ни от висоти. Че в битката за хляб вглъбени, напрегнати и уморени, не виждаме небе над нас! На птиците завиждам аз! Ламтеж за вещи, къщи, вили, живот от блясък натeжал, интериор, автомобили, замайващ звън на жълт метал, гастрономия, лукс, охолство, власт, големство, самодоволство – във плен сме ний на тая страст! На птиците завиждам аз! Изгубени в тълпи нестройни, в безбройната човешка гмеж, вървим тревожни, неспокойни, с потиснат трепетен копнеж. А висне върху нас незрима прнудата неотменима на грозна деспотична власт! На птиците завиждам аз! Стопили сетните си сили във труд убийствен и недраг, безкрили, клюмнали, унили, във гъстия вечерен мрак, по пътища едни и същи завръщаме се късно в къщи, за да заспим в среднощен час! На птиците завиждам аз! 1972 г.