Кончина

Сладур старик при чужда булка на „сладката игра“ играл, люлял се с нея в златна люлка и както се люлял... умрял! Вестта завчас заля градеца за топли клюки зажаднял, а група старци по мъртвеца забълваха словесна кал: – Женкар! Омаскари града ни! – Дъртак с дъртак! Не го е срам! – Тю, гробът му да се продъни! – Тц, тц! Кашмер! Резил голям!... В неспирна битка с клеветата до сетния си земен час, с нескрита болка във душата нададох аз протестен глас: „Скопци! Завистници такива! Я спрете грозния брътвеж! Че има ли смърт по-красива от таз: връз женско да умреш!“