Съдържание
Съдбовно
Смърт и старост – мои върли две душманки,
дето дебнете с космически ищах
да ме претворите в пепелни останки –
шепа непотребен, откремиран прах.
Ден и нощ незрими следвате ме двете
и подлагате ми динени кори,
черно покривало тайно ми тъчете,
а се правите на кротки и добри.
В мислите ви свирепее хищност дива,
планът ви е пъклен – туй добре го знам,
но ще срещнете юнашка съпротива,
няма аз току-така да ви се сдам!
Че животът е божествена награда,
дадена ни от небесния Отец,
а светът огромен – празнична естрада,
на смеха и песента красив венец.
В него се родих и в него аз живея
под ръка с красавицата радостта,
като волна птица в ширна шир се рея
и момчешки си подсвирквам със уста.
Чуден е животът, приказни звездите
љбични жените, сладка любовта,
и душа човешка, бре не се насити
на небесен чар и земна красота.
За деветдесетата с поклон пред Бога
топла, благодарствена сълза пролях,
а над вашата присъда смъртно строга
крак надигнах като пес и я полях!
Че ми цял живот вървите по петите,
вероломно дебнете ме нощ и ден,
зная че накрая ще ме победите,
ала искам зор да видите със мен!
Добавяне на коментар