Съдбовно

Смърт и старост – мои върли две душманки, дето дебнете с космически ищах да ме претворите в пепелни останки – шепа непотребен, откремиран прах. Ден и нощ незрими следвате ме двете и подлагате ми динени кори, черно покривало тайно ми тъчете, а се правите на кротки и добри. В мислите ви свирепее хищност дива, планът ви е пъклен – туй добре го знам, но ще срещнете юнашка съпротива, няма аз току-така да ви се сдам! Че животът е божествена награда, дадена ни от небесния Отец, а светът огромен – празнична естрада, на смеха и песента красив венец. В него се родих и в него аз живея под ръка с красавицата радостта, като волна птица в ширна шир се рея и момчешки си подсвирквам със уста. Чуден е животът, приказни звездите òбични жените, сладка любовта, и душа човешка, бре не се насити на небесен чар и земна красота. За деветдесетата с поклон пред Бога топла, благодарствена сълза пролях, а над вашата присъда смъртно строга крак надигнах като пес и я полях! Че ми цял живот вървите по петите, вероломно дебнете ме нощ и ден, зная че накрая ще ме победите, ала искам зор да видите със мен!