Акростих

Няма като нашата любов в света: Аз съм твой и ти си моя и в смъртта! Много грижи и тревоги ме гнетиха. Облаци небето ясно ни тъмниха. И каторги, и тъмници ни делиха. Ти остана вярна и във час горчив! Аз съм с твоята любов и тук щастлив! Минат ще годините ни на разлъка. И на безпределна горест, скръб и мъка! Люляк цъфне ще и в нашата градина! Ален цвят ще ни обкичи и двамина! Гълъби над нас ще плуват в синевата И ще славят любовта и свободата! На цъфнал клон мечта ще ни люлее! Красота във погледа ни ще прелее! Ах, любима моя, как ми се живее!