Съдържание
Селякът
През сталиново време беше.
В един затънтен полски кът
възстар селяк едвам вървеше
из прашния неравен път.
Повеждаха стада пастири
във утринния синкав здрач.
Нагоре въз Алтън баири
настигна го колоездач.
– Добра ти стига, стари дядо,
къде по този час сега?
– Сполай на теб, юначе младо,
за хляб отивам във града.
– Как тъй? Нали във теб е хляба?
Та той е твоя занаят!
– Годинката ни беше слаба
и взеха всичкото наряд!
Младежът дума не продума,
като платнище стана блед,
качи се и изчезна в друма
със бързия велосипед.
Селякът с празната торбичка
изгледа младия човек
и не похапнал ни трошичка,
закрета пак полек, полек.
С походка на болнава баба,
прегърбен, грохнал, сух и слаб,
производителят на хляба
отиваше в града за хляб!
1954 г.
Добавяне на коментар