Селякът

През сталиново време беше. В един затънтен полски кът възстар селяк едвам вървеше из прашния неравен път. Повеждаха стада пастири във утринния синкав здрач. Нагоре въз Алтън баири настигна го колоездач. – Добра ти стига, стари дядо, къде по този час сега? – Сполай на теб, юначе младо, за хляб отивам във града. – Как тъй? Нали във теб е хляба? Та той е твоя занаят! – Годинката ни беше слаба и взеха всичкото наряд! Младежът дума не продума, като платнище стана блед, качи се и изчезна в друма със бързия велосипед. Селякът с празната торбичка изгледа младия човек и не похапнал ни трошичка, закрета пак полек, полек. С походка на болнава баба, прегърбен, грохнал, сух и слаб, производителят на хляба отиваше в града за хляб! 1954 г.