Съдържание
Тракийският орел
На Йордан Ковачев
Мислител и мечтател
писател и мъдрец,
незаменим приятел –
незабравим творец!
За нас ти бе човека,
толстоевски поел
по светлата пътека
към висша земна цел.
Но лумна страшно време,
зла буря се изви.
Мълчахме като неми,
че падаха глави.
И в бурята голяма
всевластен властелин
захвърли ни и двама
в зловещия Персин.
Сълзи и мъки брахме
до сетния си час.
О, Боже, оживяхме,
че беше Ти със нас!
Преди да бе изгряла
мечтаната зора,
за тебе затъжала,
земята те прибра.
В тракийските полета
народна жал пълзи.
Мълчат петте тепета!
Марица лей сълзи!
Злодеи вероломни
покри вековен срам.
А Пловдив теб ще помни
премъдър и голям!
1993
Добавяне на коментар