Тракийският орел

Мислител и мечтател писател и мъдрец, незаменим приятел – незабравим творец! За нас ти бе човека, толстоевски поел по светлата пътека към висша земна цел. Но лумна страшно време, зла буря се изви. Мълчахме като неми, че падаха глави. И в бурята голяма всевластен властелин захвърли ни и двама в зловещия Персин. Сълзи и мъки брахме до сетния си час. О, Боже, оживяхме, че беше Ти със нас! Преди да бе изгряла мечтаната зора, за тебе затъжала, земята те прибра. В тракийските полета народна жал пълзи. Мълчат петте тепета! Марица лей сълзи! Злодеи вероломни покри вековен срам. А Пловдив теб ще помни премъдър и голям! 1993