Съдържание

Шабла-дуранкулак

На Христо К. Радев
Безкрайна върволица от дълги робски дни! Безчетна селска маса в дълбоки тъмнини! Безчетна селска маса – селяка до селяк, ний тънахме в робия, невежество и мрак. Забравени живяхме в копторени села без слънце и без радост, без въздух и крила! Неуки и безпътни в дълбоката тъма, се борихме без отдих със Майката-земя и ровехме я с пръсти, с мотики и със плуг и хранехме се с тричник, със киселец и лук! На есен, в дни мъгливи, след тежките рала, вървяхме мълчаливи, с навъсени чела, заравяхме зърната във черните бразди, а мъката гореше в потиснати гърди и мъкнехме ний своя безрадостен живот, а хиляди ний бяхме, ний бяхме цял народ! Хляб давахме на всички, а гинехме от глад, във кърищата росни изгаряше ни жад. От здрач до здрач неспирно, във студ и пек, и зной, ний трудихме се всички без отдих и покой и леехме в полята сълзи и кървав пот, а бяхме милиони, ний бяхме цял народ! Летяха дни, години и тъмни векове и рухваха сред грохот прогнили светове, проблясваха далече огромни светлини и нов живот възпламна в свободните страни, а ний ведно живяхме: човек и звяр, и скот и слушахме с омраза възхвалата: народ! Стихии разярени връхлитаха връз нас и тъпчеше ни люто жестока царска власт и роден кърсердарин над нас къмшик изви, а ний като добитък навеждахме глави и мъкнехме без ропот вековния хомот, а имахме държава и бяхме цял народ! Но ето: глас пробуден на роден брат-селяк дочу се издълбоко в натегналия мрак, подобно вестоносен могъщ камбанен звън той спящите разбуди от тежкия им сън: – Селяци угнетени! Потиснат мой народ! Събуждай се за подвиг, че иде нов живот! Ден светъл се заражда сред кървава заря и огнена зорница в пожарища изгря!? Възсепна се в пробуда заспалият селяк и трепна горда Шабла и смел Дуранкулак и грозен вик нададе въсталият народ: – Не даваме си хляба, изкаран с кървав пот! Не сме ви вече роби, а равни сме със вас, вий всичко нам дължите: богатство, хляб и власт!? Но вместо глас оттатък – разнесе се гърмеж и залп след залп забълва: – Метеж! Метеж! Метеж!? И втурнаха се лудо жандарми в конен строй, и яростната схватка завърши с кървав бой! И в жътвеното утро, сред кървава заря, наместо тежки снопи в узрелите нивя, тук паднаха в житата селяци-храбреци, що бранеха браздата на своите отци! Кръвта където падна, земята изгоря, и в тоя кървав пламък една звезда изгря, звездата на селяка, на бедния селяк, столетия робувал под чужди гнет и мрак! Безсмъртни скъпи жертви на вечен упокой ний дадохме при Шабла в неравния двубой, но там кръвта сплоти ни в един могъщ Съюз и в бой благослови ни селяшкият Исус! И ето: възродени, със дух непобедим, могъщи и сдружени, в борбата днес горим! Безчисла върволица, в победен марш велик, потомци на борците от Шабла, Тръстеник, в гърдите с нова вяра и устрем смел, крилат, един копнеж зове ни към подвиг непознат! Развяват се победно свещени знамена и греят в чудна слава велики имена! Светци и мъченици ни водят към възход, че ний сме милиони, че ний сме цял народ! 1947
Добавяне на коментар
captcha