Съдържание
Житие
Родих се в изгрева на тоя век
и доживях до залеза му чуден
като сърдечен, шеговит човек
в един живот – немилостиво труден.
Детинството отлитна като вик
на гълъбче в подпалени градини.
Вести ме рано трепетният миг:
бях влюбен на дванадесет години.
И после – низ безброен, ден след ден,
лета горещи и студени зими,
от Бог наказан и благословен
с тегла и радости неизброими.
Пленен от словото и мисълта,
цветята, висините и звездите,
със нежност си отдавах обичта
на звездните посестрими – жените.
И радвах се на простите неща –
на хапката и веселите рими,
даряваше ме с кротък сън нощта,
денят – със мигове незабравими.
Животът ми премина във борба
за свестен свят и свобода човешка,
и странна беше моята съдба:
безрадостна, и радостна, и тежка.
И ето ме сега – прастар и сляп –
мечтателят деветдесетгодишен,
пред чаша мелнишко със сол и хляб,
и с непогаснал идеал възвишен,
библейски взрян в небесния прехлас,
раздавам милостиня и човечност,
по ботевски със бешковски екстаз
пресътворявам всеки миг във вечност.
1999 г.
Добавяне на коментар