Житие

Родих се в изгрева на тоя век и доживях до залеза му чуден като сърдечен, шеговит човек в един живот – немилостиво труден. Детинството отлитна като вик на гълъбче в подпалени градини. Вести ме рано трепетният миг: бях влюбен на дванадесет години. И после – низ безброен, ден след ден, лета горещи и студени зими, от Бог наказан и благословен с тегла и радости неизброими. Пленен от словото и мисълта, цветята, висините и звездите, със нежност си отдавах обичта на звездните посестрими – жените. И радвах се на простите неща – на хапката и веселите рими, даряваше ме с кротък сън нощта, денят – със мигове незабравими. Животът ми премина във борба за свестен свят и свобода човешка, и странна беше моята съдба: безрадостна, и радостна, и тежка. И ето ме сега – прастар и сляп – мечтателят деветдесетгодишен, пред чаша мелнишко със сол и хляб, и с непогаснал идеал възвишен, библейски взрян в небесния прехлас, раздавам милостиня и човечност, по ботевски със бешковски екстаз пресътворявам всеки миг във вечност. 1999 г.