Превъдворяване

Години сивата бодлива тел прегражда пътя ми към свободата. О, колко тежко е да си орел, обезкрилен за подвиг в синевата! В каторгата безмилостно гнетен и в нищетата принизен до скота, дочакваш ти жадувания ден отново да се върнеш във живота. Но вместо с милост, властникът жесток посипва те със огнена жарава: концлагерният дълголетен срок без право и закон се удвоява! В страданието не отронил стон, като дете повярвал във закона, разбираш в миг, че няма тук закон за хора като теб под небосклона! Пред погледа ти пада черен мрак и силиш се сълзите си да скриеш, че ти си отреден за класов враг и трябва във каторга да изгниеш! Ще впрегнат пак превития ти врат в ярема на каторжната робия! И пак жестокости, и студ, и глад – безрадостна и черна орисия! А вън есенник зъл с камшик свисти и брули от върбите сетни листи. И тръгваш през полята пусти ти със хилядите скръбни лагеристи! Над теб тъмней беззвезден небосвод и бавно чезнат равнините в здрача. О, няма по-безрадостен живот от тоз: да чакаш милост от палача!