Съдържание
Господи, помилуй нас!
Сред океана на размирното Човечество
прекарва тежка болест моето Отечество.
Земята – овдовяла. Пусти са Балканите.
Пигмеите са живи, мъртви – великаните.
Изчезнаха вежливост, нежност, тон, приличие.
Навред враждебност, грубост, ярост, злоезичие.
В душите и площадите – пожар, анархия
и крясъци: „Република или Монархия!“
Със патос словоборсват войнстващи величия
и загъмжа от нагаждачи и двуличия.
Злокобни бивши първенци, сега – нищожества,
треперят гузни пред възбунените множества.
Обезверен, народът ни е пред бунтуване,
че, безпаричен, води страдно съществуване.
А смогът, грозен от ненавист и зловония,
не спомня ли ни залеза на Вавилония?
Че като в нея се разбъркаха езиците
на людете, владиците и политиците.
Отчаян свят в отчайващата безизходица
със свещ в ръка целува Кръст и Богородица
и с вопъл търси Изхода, Звездата, Гения,
а в мен напират ясновидства и прозрения.
Не можеш излекува нашите страдания!
Царю честити, остани си във Испания!
Добавяне на коментар