Съдържание

Небето с плам ме е дарило

Бе време гибелно, зловещо. Жежеше, падаха глави. Но в моето сърце горещо омразата гнездо не сви. Че тя родей се със змията и съска с нейния език, отравя радостта в сърцата, гаси душевния светлик! Низвергната и поругана от жизнерадия човек, за мене чужда си остана от нине, присно и вовек! Небето с плам ме е дарило да бъда воин на радостта. В защита нейна към бесило бих тръгнал с песен на уста! 1962 г.
Добавяне на коментар
captcha