Съдържание
В утринния час
От полунощ съм буден. Не заспивам.
Чак призори с натегнала глава
през малкото прозорче поглед впивам
в единственото късче синева.
Сега е час на утринната нежност
с любимата разбудена жена.
О, хубав час на нега и небрежност,
на шепот в чезнещата здрачина!
По твойта тиха сласт сега копнея!
Не спомняй ми го, спомен, че боли!
Ела, мечта, при мен и вместо нея
в килията студена ме стопли!
Но грозен трясък на врати железни
предутринната тишина раздра!
Изплашена, към висините звездни,
във рано зазорилата зора,
мечтата ми, като гугутка плаха,
изпляска с трепетни крила натам!
Разсъмна се. Стените побеляха.
И във килията аз пак съм сам!
Добавяне на коментар