Съдържание

В утринния час

От полунощ съм буден. Не заспивам. Чак призори с натегнала глава през малкото прозорче поглед впивам в единственото късче синева. Сега е час на утринната нежност с любимата разбудена жена. О, хубав час на нега и небрежност, на шепот в чезнещата здрачина! По твойта тиха сласт сега копнея! Не спомняй ми го, спомен, че боли! Ела, мечта, при мен и вместо нея в килията студена ме стопли! Но грозен трясък на врати железни предутринната тишина раздра! Изплашена, към висините звездни, във рано зазорилата зора, мечтата ми, като гугутка плаха, изпляска с трепетни крила натам! Разсъмна се. Стените побеляха. И във килията аз пак съм сам!
Добавяне на коментар
captcha