Съдържание

Синовна жалба

Народе мой, многострадален, народ – храбрец, народ – стоик, по участ – тъжен и печален, по мъченичество – велик! Във древни дни от риск увлечен, на кон, със кожен ямурлук, ти долетя от край далечен, за да полагаш кости тук. Ала каква бе тая орис, и тая кървава съдба, що претвориха в жал и горест хилядолетната борба! Въстания. Войни. Преврати. Страдания. Злодейства. Гнет. Злокобен низ от черни дати. Живот – безрадостен и клет! А сталинската съсипия довърши в тебе радостта и те доведе до просия, до сам’ ръба на пропастта. И ето: пролетаризиран, разединен и озлобен, от грозни крамоли раздиран, анатемосваш нощ и ден. Проклинаш яростно злините – сърдит, настръхнал, злоречив, а аз, загледан в бъднините, сред тебе крача мълчалив, с мечтата за деня прекрасен да те намеря обновен – демократично многогласен, цивилизовано сплотен! 1992 г.
Добавяне на коментар
captcha