Жалейно

От черна копан със мотиките завръщахме се вечерта и като минахме тръстиките, пред нас поляна разцъфтя. А разпилени по поляната цветя, цветя – безброй, безчет и ние тайно от охраната, набрахме – всеки по букет. И под вечерното прикритие на здрача – верния ни брат, връз гроба пресен на убития положихме ги цвят до цвят. От жал потръпнаха звездиците! Помръкна тъжната луна! В гнездата свити спяха птиците. Навред бе скръбна тишина. А ний от труд и мъка смазани, в прозирния вечерен мрак пристъпяхме като белязани през стихналия ракитак!