Съдържание
Жалейно
От черна копан със мотиките
завръщахме се вечерта
и като минахме тръстиките,
пред нас поляна разцъфтя.
А разпилени по поляната
цветя, цветя – безброй, безчет
и ние тайно от охраната,
набрахме – всеки по букет.
И под вечерното прикритие
на здрача – верния ни брат,
връз гроба пресен на убития
положихме ги цвят до цвят.
От жал потръпнаха звездиците!
Помръкна тъжната луна!
В гнездата свити спяха птиците.
Навред бе скръбна тишина.
А ний от труд и мъка смазани,
в прозирния вечерен мрак
пристъпяхме като белязани
през стихналия ракитак!
Добавяне на коментар