Съдържание

Първоапостолът

на Цанко Церковски
Роди те проста селянка-светица във бащин дом прихлупен, скромен, тих. И край брега на тихата Росица ти расна волно като волен стих. Една богиня рано те целуна от висините чисти на Парнас. И ти удари сребърната струна на твоя яворов съзвучен саз. И песента му – глас на пойна птица над родните полета прокънтя. И беше вик в дълбоката тъмница и радост в глъхнещата самота! От тежък сън селяка ти пробуди, към нов живот го с песен призова. И бяха чисти като изумруди прекрасните ти призивни слова! Със своя саз ти жалбите изплака и радостта на цял народ изпя, затуй така признателно селяка обсипва твоя свиден гроб с цветя! Ти пя за веселите луди-млади, за хората, цветята, любовта. На цял народ сърцето си отдаде и верен му остана до смъртта! Но твоята съдба бе тъй коварна, преви непреклонимата глава: врагът разби дружината ти вярна, а тебе във вериги окова! Заключен във Софийската тъмница, в копнеж по земеделския народ, угасна бавно като вощеница Христовият ти праведен живот! Но споменът по тебе грее пресен и никога не ще угасне той, че твоята прекрасна селска песен ни води като знаме в мир и в бой! И твоят дух живее във борбата, и като пламък във сърцата грей! Гърми: „Другари, наша е земята!“ и цял народ след теб върви и пей!
Добавяне на коментар
captcha