Съдържание

Досието

С Исусовска болка в сърцето, отрамил голготския кръст, прочетох си днес досието, препълнено с подлост и мъст. В злощастната наша Родина с народа злощастен и клет, злощастно животът ни мина в гонение, горест и гнет. Където със радост съм влязъл и с обич добро съм раздал, каквото във стих съм го казал – от доноси дъжд е валял. „Жадувана с плам ще избухне великата земна любов. Червената тюрма ще рухне, проклета вовеки веков.“ И донос след донос се трупат с човеконенавистна страст. С тях кости човешки се чупят, извиват се съвест и свяст. Насилие, стрес и уплаха. Безбожие, мерзост и грях. Зловещите папки растяха, претъпкани с гибелен страх! В концлагери, в мрачни зандани, в мъчилища всякакъв род, гнетители злобни тирани разнищиха тоя народ! Но тюрмата цяла се срина: безумие, сила и власт. Светът на Лойола отмина и счу се пак Божият глас. ............... Последният лист е прелистен. Злодеят е всичко обрал. Аз – жив, оцелял, „неочистен“, промълвям със тиха печал: „Каквото съм казал тогава, пророчески днеска звучи. Със орис и участ такава спокоен ще склопя очи!“ 1999 г.
Добавяне на коментар
captcha