Завод

Завод за угояване на птици край Костинброд наскоро посетих. От птицевъди и зоотехници със радост от сърце се възхитих! Просторни зали със решетки черни. Осламен под, варосан чист таван. Хранилки и поилки свръхмодерни. Врати, заключени като в зандан. А вътре: птици, птици, много птици, стотици, хиляди, безчет, безброй, със смески от не знам какви си трици, на строг режим с храна и водопой. Разглеждам с трепет пилешкото царство, в което те, крилатите, в разкош, под ключ, сред братство, равенство, другарство се угояват ден и нощ за ... нож! Зад мен дочух, с насмешка някой каза (но тъй и не разбрах кой беше той): „И нашият живот на туй замяза! И ний комай сме бройлери безброй!“ Напуснах белите заводски сгради и в свежестта на утринния час дълбоко в мен тревожно се обади един човешки развълнуван глас: „Животът драг затуй ли ни е даден – да бъдем гойна твар във бял затвор? За свобода човекът е създаден, а птицата – за полет и простор!“ 1976