Съдържание

Двубой

на Крум Неврокопски
Пустинна нощ. Концлагерът дълбоко спи. Едно прозорче само още в щаба свети. Там капитанът звяр в нощта до късно пи, догдето го обзеха помисли проклети! Той стана, олюля се, миг подир това гласът му дрезгав в телефона прогърмява: „Да дойде оня с непокорната глава, властта и личността ми дето не признава!“ И затлъстелият дежурен старшина изтича с ключовете до барака трета, и под настръхналата грозна тъмнина въведе непокорния във кабинета. Разгърден, едър, снажен, бос и гологлав, с лице от летен пек и вятър загоряло, застана той спокоен, ням и величав, със къдрава глава над богатирско тяло! „ Защо отричаш нашата червена власт? Защо нас, комунистите, ти кръвно мразиш? Защо? Кажи! Мълчиш! Ще те накарам аз да проговориш и в краката ми да лазиш! Разправял си, че аз съм грубиян, садист, дивак и предводител на убийци и бандити! А ти какъв си, твойта мамка, враг със враг! И той със ярост му стовари два в зъбите! Но младият не трепна. Леко пребледня и устните му не отрониха ни дума. – Проговори, гадино мръсна! Скот! Свиня! Проговори или ще изядеш куршума! И той измъкна тежкия си пистолет и с хладния метал в главата го удари. И едрият и снажен здравеняк-атлет усети нещо във косата си да пари! Червена струйка кръв като поток от бряг по лявата му буза пъргаво заслиза и със цвета на цъфналия полски мак обагри бързо разкопчаната му риза! Кръвта смути пияния садист-злодей и в миг десницата му се скова в уплаха! Той спря очи на своя затлъстял лакей и двамата палачи с поглед се разбраха! А младият стоеше все тъй несмутим. Какво от туй, че тук изтичаше кръвта му! В каторгата, далеч от роден край любим, без свобода ненужна бе и младостта му! – Махни го този наш партиен враг да му не пръсна черепа със пистолета! И препокорният охранен дебелак изведе непокорния из кабинета. Навън бе тъмна нощ, разперила крила. Дълбоко спяха хора, стонове, въздишки! А заредени с черни шмайзери дула, над тях зловещо бдяха часовите вишки! Когато изскриптя килийната врата и младият окървавен пристъпи в нея, не утолил в душата си жестокостта, допиваше последния стакан злодея! Той сви ръце в юмрук. Проскърца със зъби. И потрепера цял от злоба и омраза! В двубоя беше победен тоз, който би! Презрението на безмълвния го смаза!
Добавяне на коментар
captcha