Съдържание
Пролет в Персин
Защо си, пролет, буйно разцъфтяла?
Защо си, влюбен славей, тук запял?
Защо си, горо, с листи зашумяла?
Ти, Дунаве, от слънце заблестял?
А аз в Персин, заточен със другари,
тъгувам по далечен бащин край!
В сърце ми мъка като въглен пари
и мрачна мисъл паметта дълбай!
Затюрмиха ни български тирани,
слугари на московския деспот,
защото не угасна любовта ни
към роден дом, Родина и народ!
Българийо, родила великани,
прославена и в труд, и в боеве,
ти плачеш днес, покрита цяла в рани,
от подли и жестоки синове!
И милиони хора в тебе плачат,
със горък, кървав, еремиев плач!
И милиони роби иго влачат
в ярема на червения палач!
Но иде, майко, иде вече краят
на мъката под робския хомот,
че буря страшна облаци вещаят,
настръхнали под твоя небосвод!
И с тази буря вихром ще отмине
на болшевизма кървавият свят!
Ще дойдат други, нашенски години,
препълнени със радост, плод и цвят!
Тогаз ела ми, пролет разцъфтяла!
Тогаз ми, славей, клонче залюлей!
И сред гората с листи зашумяла
за щастие и обич ми запей!
Добавяне на коментар