Съдържание
Утро в Персин
Зората цветни багри разпиля.
Разсъмва над персинските поля.
Виж изгрева, кога е бил такъв:
оплискан сякаш със човешка кръв!
Гори и пламеней, и червеней,
като зловещо знаме на злодей!
От уплах гаснат звездни светила.
Провиждат се планинските била.
За труд и мъка ражда се денят.
Каторжниците в тъмно са на път.
През малки ракитаци и треви
вървят унили, с клюмнали глави
и със сърца, препълнени със жал –
на робството великата печал!
Че вее утрин хлад и ведрина,
че вред е кипнала зеленина,
че птици лесовете веселят,
че полски широти цветя красят,
те чужди са във този робски край,
на пролетните прелести на май
и слепи са за всяка красота,
в туй диво царство на жестокостта!
Ей, слънцето показва огнен лик!
Съзряло робите в Персин, за миг
като предвечен враг на всеки мрак
на закаторжените – братец драг,
велик творец – небесен чародей
над тях потоци от лъчи пилей
и с плам целува тъжните чела.
Едничка ласка в хиляди тегла!
Добавяне на коментар