ОФ Събрание

Салонът се препълни с уморен народ и агитатцията бързо влезе в ход. Пред спуснатите трикольор и ален флаг подхвана дълга реч охранен дебелак. „Другари, тежък е днес нашият живот, защото сме във преходния период. В социализъма по-инак са нещата: според труда ще получаваш и заплата. Към комунизъма е нашият стремеж: работиш колко щеш и колко щеш ядеш!“ Аз леко бутнах с пръст съседа си заспал: – Другарю, чуй какъв прекрасен идеал! – Добре го аз познавам този, дето лае: по съвместителство от три места бозае. Жена му е във министертво кадровичка, на пост висок – любимата му дъщеричка! И баба знае думи да реди така! – И със презрение той махна със ръка. – Но как така? Това е чуден идеал! По него днес полвина свят е пощурял! – Другарю, не разбрахте ли – съседът рече – за тях тук комунизмът е настъпил вече, а ние, братко, цял народ за цял живот ще си останем в преходния период! При тези думи гузно сведох аз глава и се зарекох да не вярвам на слова! 1952