Съдържание

Синовен зов

България погива в разнобой, разруха, съсипия, хайдуклук. Ела, немилнико, народе мой, и гневно удари с юмрук: „Дотук!“ Че ножът е до кокала опрял, мержеят в здрача глад и зинал гроб, а ти си безпротестно замълчал, като забравен стародавен роб. И ако искаш по-честити дни и слънцето по-ярко да сияй, ти клюмналата си глава вдигни и път на древната си сила дай! Не чакай, не бездействай, не мълчи, а със безстрашни ботевски очи разгъвай орловите си крила! Народе мой, на себе си ела! 1996 г.
Добавяне на коментар
captcha