Съдържание

Персин

Персин, Персин, земя със сълзи напоена! Безрадостен и тъжен остров на скръбта! Една ли българска душа озлочестена позна сред теб на властник зъл жестокостта? Една ли смела помисъл със орлов полет намери своя край в каторжния ти ад? Един живот ли ти лиши от цветна пролет? Една ли младост в теб повяхна като цвят? Блестят високо небеса лазурно чисти! Усмихват се далечни трепкащи звезди! А в теб печално бродят мрачни лагеристи и жълти листи ронят старите върби! Над твоите полета, сиви, неорани, потънали в дълбока есенна печал, се носи само грозен грак на черни врани и на страдалците страдалческата жал! Жестоки българи, по-зли от зверовете, връз българи връхлитат като врагове, а Дунава, свидетел ням на вековете, със бистри сълзи мие твойте брегове! Един загиващ свят за кървава голгота на свойте многобройни жертви теб избра! Но няма в теб смъртта да победи живота, че ей я, пуква вече новата зора! Прелива в братска Полша мъката небрана! От златна Прага идват ропотни слова! Поробена Унгария със бунт въстана! В студени тръпки тръпне каменна Москва! Като Бастилията ще се сгромоляса властта на този кървав Сталинистки свят! Ще си отдъхне вредом трудовата класа! Ще се прегърнат с чиста обич брат със брат! Ще зашуми като поток човешка радост във милионите измъчени души и разсинджирената окована младост окови и тъмници с грохот ще руши! И в тия светли дни, след дългото разпятие, в изстрадалата българска земя навред, сред радостта ще прогърми едно проклятие: „Проклет да си, Персин! Проклет! Проклет! Трижклет!“
Добавяне на коментар
captcha