Безсмъртно

На Петя Дубарова

Божествена девица със огнена следа, изгря като зорница, слетя като звезда. Че в битката със злото и земните беди не победи, защото то – злото победи. Дете на свободата, в гнева не издържа, изгуби и в борбата с извечната лъжа. Безумно оскърбена, с Пегаса си крилат към вечната вселена напусна тоя свят. Свят зъл и безсърдечен, с насилие и гнет, дълбоко безчовечен, безмилостен, проклет. В безмълвните години към приказния Рай, през глъбините сини на звездния безкрай душата ти пътува, окъпана в лъчи. България тъгува. Народът ни мълчи. Поетът – аз – незнаен прескърбен, изтерзан, пред твоя лик сияен, пред твойта земна дан, пред дух и дар небесен и светъл идеал, превърна ти във песен, обвеяни в печал, слова за незабрава изричам, ангел мой: „Безсмъртие! Прослава! Нетленност! Мир! Покой!“ 1988