Съдържание
Безсмъртно
На Петя Дубарова
Божествена девица
със огнена следа,
изгря като зорница,
слетя като звезда.
Че в битката със злото
и земните беди
не победи, защото
то – злото победи.
Дете на свободата,
в гнева не издържа,
изгуби и в борбата
с извечната лъжа.
Безумно оскърбена,
с Пегаса си крилат
към вечната вселена
напусна тоя свят.
Свят зъл и безсърдечен,
с насилие и гнет,
дълбоко безчовечен,
безмилостен, проклет.
В безмълвните години
към приказния Рай,
през глъбините сини
на звездния безкрай
душата ти пътува,
окъпана в лъчи.
България тъгува.
Народът ни мълчи.
Поетът – аз – незнаен
прескърбен, изтерзан,
пред твоя лик сияен,
пред твойта земна дан,
пред дух и дар небесен
и светъл идеал,
превърна ти във песен,
обвеяни в печал,
слова за незабрава
изричам, ангел мой:
„Безсмъртие! Прослава!
Нетленност! Мир! Покой!“
1988
Добавяне на коментар