Каторга

Безкрайна върволица от роби – чер керван! Пред погледа – тъмница! В душата – ураган! Връз всяко голо тяло тежи жесток товар, а слънцето се спряло и сипе юлска жар! Над клети мъченици, като злокобен знак, прелитат черни птици с отчаян, грозен грак! А дървесата свели попарени листа, над роби почернели изплакват си скръбта! Задъхана в премала от зной и дъх горещ, пламти земята цяла като огромна пещ! А в нея, изтерзана, измъчена до смърт, охулена, ругана, пече се жива плът! По гърбове пустали тече в бразди потта и люта жажда пали засъхнали уста, но те са мъртвонеми – ни вик, ни звук, ни стон! Какво жестоко време! Какъв свиреп закон! А в обръч наредени, със шмайзери в ръце, гнетители червени, без милост и сърце, със погледи сурови над клетниците бдят, при първи знак готови връз тях да връхлетят! А те от труд убити, със изтерзана плът, под тежестта превити, вървят, вървят, вървят! Какво жестоко време! Какъв горчив живот! Злочесто мое племе! Нещастен мой народ!