Новият човек

Събраха се духовните гиганти в Боянските ни приказни дворци: писатели, артисти, музиканти, ваятели, художници, певци. Устроиха симпозиум върховен с едничка тема – „Новия човек“, че той е феноменът днес световен и чудото на идващия век. Разгледаха го с ленинска трактовка в доклади и дискусии безброй, а после плъзнаха в командировка да търсят своя знаменит герой. Да го възпеят в стихове, романи, да го изваят в камък и метал, да стане той кумир на младежта ни, за поколенията – идеал. В душите с творчески негаснещ пламък и на ревера с алена звезда те търсиха го под дърво и камък, ала уви, от него ни следа. Но чудни ти са, Господи, делата – открит е търсеният феномен! Творци, благодарете на съдбата, че имате приятел като мен! На тема „Новия човек“ запален, аз днес в една опашка го открих. И образа му чист и натурален поднасям ви във този кратък стих: „Полунаведен, бледен, със ръст среден, потиснат, смачкан, сдъвкан и изплют, на злобен комунизъм ратай беден, за къшей хляб отдал живот и труд!“ 1979 г.