Приказка

Извива гъвкав стан спокойната Огоста през дунавските житни равнини и тихичко разказва приказката проста за кървавите септемврийски дни. Припада тиха, морна нощ. Звездици бледи оглеждат лик във стихнали води, а натежалите от мъка слънчогледи поронват плод от клюмнали глави. Немеят в пустош кукурузите смълчани, нощта поръсва ведър хлад над тях, а споменът за девет люти братски рани им тегне като стар надвиснал грях. Рибарите разправят, че в нощта, когато сънят отпусне орлови крила и месецът разлее тежкото си злато над уморените от труд села, от топлите и бистри вирове излизат русалки млади – хиляди, безброй – и в свойте бели като морска пяна ризи пристъпят плахо в нощния покой. И вместо вихрен танц над гробниците братски отиват под смълчаните брези и за юнаците, избити в мъки адски, поронват бели бисерни сълзи. И всяка тяхна сълза, дето се отрони, превръщала се в златоален мак, затуй цветя със хиляди и милиони цъфтят над всеки повален юнак!... ...Извива гъвкав стан спокойната Огоста през дунавските плодни равнини и тихичко нарежда приказката проста за кървавите септемврийски дни!... 1933