Съдържание

Време е...

Докога със тая разтурия? Докога със тоя див разгром? И със грозната неразбория в обществото и във всеки дом? Всеки е със всеки втори скаран, всеки е със всеки трети в спор, всеки от четвъртия опарен, а от петия пък вижда зор. В парламента – хванати за гуша, сънародници, а врагове, всинца дрънкат, кой ли пък ги слуша, сеят бури – жънат ветрове! Във държавата – разпад, разруха, във душите гаснат дух и мощ, във полята родни – пустош глуха, БеНеБе – ограбена до грош. Кой създаде ордата сърдита? Кой задигна едрите пари? Спри, Историйо, и с реч открита за злосторставата проговори! На Бай Ганя внуци и правнуци, в тая гъста, вълчешка мъгла, се извъдиха тазквиз хайдуци, че той сам би ахнал: „Машалла!“ Где сте съдници и прокурори? И защо не казвате ни гък? Тъпкани са родните затвори, ала с кокошкарски дребосък. Българската драма е голяма, тежък е народният ни хал, но кажете ми във тая драма кой какво е взел, какво е дал. Магазините пращят от стоки, не достигат рафтове дори. Нашите джобове са дълбоки, ала празни. Нямаме пари! Митничари, ужким непродажни, със похват невиждан и нечут дигат къщи десетоетажни с модна дограма, разкош, уют. Новобогаташи-мафиоти в книга непрочели нито ред, днес четат единствено банкноти със усладата на пчелен мед. А злощастните пенсионери на сиромашията напук, бродят, търсят кой какво намери в богаташки кофи за боклук. Като гледам тая съсипия в тоя посттоталитарен свят, искам цял пред вас да се разкрия, че обзет от адски гняв и яд, иде ми да се кача на Рила и от приказния Мусала да извикам с Ерихонска сила, не с едно, а с двадесет гърла: „Стига с тая нашенска разправа! Стига с тоя ядовит живот! Време е да правиме държава! Време е да ставаме народ!“... 2001
Добавяне на коментар
captcha