Съдържание

Републиканецът

на Райко Даскалов
Не знам коя орисница ориса твойте земни дни и кой те обдари на словото със сребърните струни, но знам, че във борбата за земя ти нявга затъмни честта и името, и славата на римските трибуни! В бунтовния кипеж на рухнали надежди и разгом, когато се възвърна тъмната стихия на войната, възпря я ти при Радомир и във един велик прелом към София на Фердинанда я поведе за разплата! А после запламтя върху крилете на една мечта и мисълта ти като бяла птица полетя към Рая, че тук, където гаснеше животът в кал и нищета, ти искаше да посадиш градина с розите на мая! Където минеше крез кърища, колиби и села, разцъфваха цветя и пееха звънци, гори и птици, селяците захвърляха мотики, сърпове, рала и стичаха се да те слушат със разтворени зеници! Ти къртеше огромни блокове от своята душа и със страхотна сила ги запращаше по враговете. И аз не знам дали във тоя миг не ще да съгреша, ако помисля, че ти завидяха нявга боговете! Речта ти бе стоманен звън от кралимарков боздуган, а словото ти – някаква опияняваща магия. И ти израстваше издън народа като великан, раздухал във душите новата оранжава стихия! С огромна сила разлюля притихналия океан, що вековете тъмни бяха във мълчание приспали. И от бездънните му глъбини извря като вулкан една религия със нови, светли, огнени скрижали! След вековечен сън селата трепнаха за нов живот, разля се като тежко вино слънце, свобода и радост. И възликува по села, градища бедният народ и в нивите запя една крилата, волна селска младост! Но всичко рухна в кървавата юнска нощ! Изви смъртта страхотен сатанински танц над повалената Родина! Куршум прониза белите крила на твоята мечта и розите на май окапаха във твоята градина! Един убиец пропълзя до Златна Прага с пистолет и като дъб край бреговете на Валтава ти се срина. Замлъкна златната уста, която ля и жлъч, и мед и спря най-мощният мотор на земеделската юзина! Народът те оплака като никой друг народен син, увяхваха цветята зарад тебе, всяка пролет брани, но ти израсна във душите селски като исполин и стана най-любим от нашите народни великани! Годините във скръб по тебе отминават и шумят, разлистват се гори и розите цъфтят и прецъфтяват. А милионите вървят по твоя чист и светъл път и твойто име на велик борец със песни славославят! 1946
Добавяне на коментар
captcha