Съдържание
Родна картинка
За някакво си удостоверение
за някакъв приятел от Бургас
във някакво невзрачно учреждение
пред някакво гише зачаках аз!
Три часа чаках, докато чиновника
най-сетне свърши накакъв отчет,
прозина се, погледна си часовника
и каза: „Брееей, часът е вече пет!“
И край. Затвори лекичко прозореца
студеният блюстител на властта,
а аз и чакащите други хорица
се гледахме със зяпнали уста.
В това ни незавидно състояние
изгледахме широкия му гръб,
в душите с незаслужено страдание,
а във сърцата със стаена скръб!
Проклехме и живот, и род, и нация,
но не за грозотата в този час:
всевластната червена бюрокрация
човека беше унижила в нас!
1978
Добавяне на коментар