Съдържание
Ангелогласният
На Трифон Кунев
Със незагаснала в душата болка
и на уста със твоя стих
невръстна тънкостволеста тополка
на твоя гроб аз посадих.
И всяка заран призори отивах,
и там под славей подранил,
тополката напъпила поливах,
във бъдещето поглед впил.
Ще мине злото. В нашата Родина
пак ясно слънце ще изгрей,
тополата като мома в градина
и ден, и нощ над теб ще пей.
Че както ти едничък сред тълпата
вишеше ръст на великан,
така и тя, една над дървесата,
ще извисява строен стан.
Добавяне на коментар