Съдържание

Ангелогласният

На Трифон Кунев
Със незагаснала в душата болка и на уста със твоя стих невръстна тънкостволеста тополка на твоя гроб аз посадих. И всяка заран призори отивах, и там под славей подранил, тополката напъпила поливах, във бъдещето поглед впил. Ще мине злото. В нашата Родина пак ясно слънце ще изгрей, тополата като мома в градина и ден, и нощ над теб ще пей. Че както ти едничък сред тълпата вишеше ръст на великан, така и тя, една над дървесата, ще извисява строен стан.
Добавяне на коментар
captcha